Вътрешната - Лермонтов - Обичам България, какъвто е,

Обичам родината, но странно любовта!
Аз не го спечели моя здрав разум.
Нито слава, купени с кръв,
Нито пълното доверие горд почивка,
Нито тъмните антики ценени легенди
Не ми се разбърква приятни сънища.

Но аз обичам - за какво, аз не познавам себе си -
Нейният студените степи на мълчание,
Нейните необятни гори треперещи,
Разливи на своите реки, морета, като например;
Държава от любов да се вози в количката
И бавно, пиърсинг очи нощ сянка
Запознайте се наоколо, въздиша за настаняване,
Треперейки светва тъжни села;
Харесвам за пушене Scorched слама,
В влака степната nochuyuschy
И на хълма сред жълтите житата
Chet намазали бреза.
С радост, непознат за мнозина,
Виждам пълна плевня,
Hut, покрити със слама,
С издълбани щори на прозорците;
И в празник, росна вечер,
Гледайте до полунощ готов
На хорото с щамповане и свирки
Под гласовете на пияни селяни.

Изследователите на този поет са убедени, че по природа Михаил Лермонтов не беше сантиментален човек. В околностите му поетът е бил известен като побойник и скандалджия, той обичаше да нападал техните колеги войници и за уреждане на спорове с помощта на дуел. Ето защо, още по-странно, защото на неговото перо не са били родени впечатляващите патриотични и не обвинителни линии и изтънчен лиризъм с едно докосване на нежна тъга. Въпреки това, има логично обяснение, което се провежда от някои литературни критици. Смята се, че хората имат една невероятна творческа интуиция склад или, както го наричат ​​в литературните кръгове, прозорлив. Михаил Лермонтов не беше изключение и според принц Петра Vyazemskogo, предвиждаше собствената си смърт в дуел. Ето защо той побърза да каже сбогом на всички, че е скъпо, е излетял за миг и клоун маска litsedeya един, без които тя не е счел за необходимо да се яви в висшето общество.