Взаимодействието на култури изолация връзка, диалог

Modern Cultorology потвърждава присъствието на множество култури типологически разпределя в съответствие с един или други основи. Това признание неминуемо създава нуждата от разбиране на основните аспекти на взаимодействието между културите на различните йерархични нива, както и въпросите на съвместното съществуване на култури едно ниво (типологически серия).

Този набор от въпроси, свързани с генерирането на специфични оглед на множеството култури явление, обикновено по-нататък задачата на взаимодействие култури. Световното културно проучвания по този въпрос, произведени два основни подхода. На първо място, много културни експерти казват съществените изолация (стягане) култури, идва до заключението, че автономията на тяхното развитие. От друга страна, възможно алтернативно тълкуване на културното многообразие: култура е уникален, но те не са оградени от друг, а напротив, са склонни да се единство, което създава предпоставки за определен културен синтез или обща основа. Първият подход се нарича сепаратизъм, а вторият - универсализъм.

Сепаратизъм - посока културологичен мисълта, че се придържа към инсталиране на разделянето на култури, вижда в историческите и културни динамиката на явлението културна изолация. Основният идеологически партикуларизма парадигма е идеята, че културата не е в състояние да чуят един друг, както и някои от стадии на развитие, не съвпадат за различните култури, за определен сегмент от историческото време. По този начин, всяка култура разработен свой собствен начин, и паралелното развитие не е възможно. Основната идея на обособеност бяха положени от германския историк E.Meyerom. стана възможно нататъшното им развитие, като германецът kulturfilosofu E.Trolchu, който е написал: "Западът, Близкия и Далечния Изток, културната нация, един народ, с напълно развита култура на примитивните народи са толкова различни, че общото съдържание на съвременната култура на човешката реч не излиза ... ".

Партикуларистки съзнание характеристика на много култури на древността, Средновековието и в наши дни. Добре известни примери за умишлена изолация (ограден), който се практикува през цялата човешка история (например, в японската култура, и Китай). Дълго време партикуларистки съзнание култивирани опозиция на Изтока и Запада като напълно отделни светове. В продължение на няколко века в общественото съзнание е идеята на Евразия, от специфичното естество на България. Дори и славянофилите - представителите на една от тенденциите на руската социална мисъл на ХIХ век - са били в полза на по специален начин на развитие на България, която е коренно различна от Западна Европа и въз основа на своята идентичност. Развиване и задълбочаване на тези идеи евразийци (на първо място, NS Trubetskoy) твърди particularist концепция за особения характер на България, за разлика от Запада. Необходимо е да се идентифицира и анализира холистична система kulturfilosofskij вяра се основава на обособеност идеи. Сред тях най-важната концепция N.Ya.Danilevsky и Шпенглер.

Така партикуларизма Danilevskii намалява ефекта от оказване на крайностите в разбирането на междукултурния диалог. Такъв отказ не е абсолютно и лесно се комбинира с идеята за въздействието, което може да окаже върху културно-историческото тип от чужди цивилизации. Става дума за прехвърляне на определени елементи или функции, от една цивилизация в друга. Изпълнение на цивилизационно влияние върху Danilevsky възможно в три основни форми. Първо (най-простата) форма - това е колонизация (като финикийците, предава характеристиките на своята цивилизация Картаген). Втората форма е като присаждане на изрезки към друго дърво. В същото време на лоста е на ново дърво чуждо тяло, тя работи, без да дава нищо в замяна (например елинистическа Александрия на дървото избледняване египетски култура). Накрая, третата форма е подобно на действието на почвата тор на растението или подобрена хранене на тялото на животното. С това торене стойности на една цивилизация се използва от друга страна, ако те са подходящи за него (например, въздействието на Гърция от Рим). Така Danilevskii particularist позиция може да се нарече, но само с определени уговорки.

По-последователно и твърдо защитава идеята за германския партикуларизма kulturfilosofom Шпенглер. Културата, съгласно Шпенглер, има вътрешен непропусклив, затворен, затворен. Те са здраво. Земята култура в цялата история, за да се различават отчуждение, и следователно, дори и да влиза в контакт, те не чуват един друг. За всяка култура на теория Спенглър има индивидуален начин да се види и да научат за света. Всяка култура - свой специфичен и уникален характер. Независимо от това, "диалог на глухите", който е вписан в културата не означава липса на влияние на една култура на друга.

Разясняване на възможностите такова въздействие, Спенглър е прибягнал до концепцията за pseudomorphs, те заимствана от арсенала на минералогията. По-специално, той пише: "Историческите pseudomorphs - така че аз наричам случаите, когато чужденец старата култура толкова мощно, надвиснала над страната, младият и родения в културата на страната не придобиват право на свободно дишане и не само не може да създаде чисто и свои собствени форми на изразяване, но не и най-добре познават себе си. Всичко, което идва от дълбините на изначалната манталитета изсипва в празните форми на извънземен живот млади чувства втвърдяват в старческа работа, а вместо това на свободно разполагане на собствените си творчески сили само омраза към друг е насилие нараства до гигантски мащаб. " По този начин, такова взаимодействие е трагичен за "млад" култура, защото тя не е в състояние да произвежда свободно и дори наистина осъзнава себе си. Шпенглер стига до извода, че образът на световната история (както и световната култура) - това е една илюзия. Културата не минава един от друг. Те са лишени от здрав разум и комуникация. Те са абсолютно непромокаеми.

Универсализъм - е посока културологичен мисълта, че се придържа към инсталиране на културен синтез, универсалност на културна история, фундаменталната възможността за "конвергенция" на култури. Поддръжниците на тази зона са склонни към развиване на разбиране за обща съдба на човечеството. Те са убедени, че културното многообразие не изключва наличието на обща линия на развитие, което води до постигането на една обща човешка култура. Произходът на универсализма лъжа в конкретната разбирането на човечеството като един вид съборността и развитието на тази област е станало възможно благодарение етапи на формиране на историческо мислене. В историята на философията, има няколко опции универсалисткият разбиране на човешката история и интерпретация на перспективите на своята съдба. Най-популярни в момента, е мнението на човечеството, тъй като възникващите единство, което не винаги е съществувал и се е развила постепенно историческо време. В съответствие с това разбиране на народите на земята (култура) постепенно влизат в човечеството (човешката култура). Въпреки това, единството на историята, се възприема като пълно единство на човечеството, никога няма да бъде завършена. История, в която идеята за единството на действие, винаги ще се стреми към целта си. Красноречив пример за този тип универсалисткият концепция е системата гледа на немския философ К. Ясперс.

Основни понятия в делата на Ясперс стават "единство на историята", "единството на човечеството", "единството на културата" се разкрива чрез концепцията за "осево време" ( "въртене възраст"). За разлика от Danilevsky, Шпенглер и други particularist, Ясперс настоява, че човешката култура има общ произход и обща цел. Въз основа на осовото концепцията за времето показва, че Ясперс синхронизация настъпили през този период са индикация за стойността на единството на историята, човешката култура. По този начин, аксиален време асимилира почивка. Изхождайки от това, световната история е на структурата и единството, които могат да устоят във времето. По този начин, Ясперс демонстрира не само възможност, но и неизбежността на взаимодействието на различни култури в начина на намиране на единството на човечеството и устойчивост.

Един от водещите начини на мислене за проблема на културното взаимодействие сега се е превърнало актуализацията на идеи за диалога между културите. В историята на философската мисъл на идеята за диалог не е нещо ново. Нека да си припомним в тази връзка най-малко подаване на наставничество и ученичество, култивиран в древни времена на Изток (китайските религиозни и философски школи), и на Запад (питагорейците и перипатетиците). В днешно време, идеята за диалог са получили специални kulturfilosofskij звук благодарение на работата на Е. Касирер и Мартин Бубер.

Немски философ Ернст Касирер (1874-1945) е един от най-видните представители на символична произхода на понятието култура. В своя труд "Философия на символните форми", той представи културни теории, които вижда човешката култура като синтез на различни герои. За човек, според Касирер, се характеризира с постоянен капацитет за масово и системно символизация. Той създава около себе си символично кръг, в който той живее и страда. Reality за човешкото същество не е само физическа и символична вселена, някои от които са езика, литературата, изкуството, религията и други духовни прояви.

Културата, следователно, е специална семантична свят, с които човек влиза в общение; свят на символните форми, които се предават от човек на човек и поколения. Чрез култура човек може да се присъедини към творческите постижения на предишните или съвременни художници. Все пак, това общение се провежда в момент, когато човек не е така просто съзерцава външните символични форми на култура, но "съживява" скрития смисъл в тях, чрез собствената си работа - работата на една вдъхновена душа.

В тези (и други) работи Лотман споделя наблюденията си, според която развитието на културата не може да стане без постоянно непрекъснат процес на актуализиране на диалогичен ситуацията "иманентна културно развитие не може да се реализира без постоянни pritekaniya текстове от външната страна ...". И по-нататък: "Развитие на културата, както и акт на творческо съзнание, има акт на споделяне и непрекъснато означава" другия "- партньор в прилагането на този закон." Така се оказва, че диалогът - е неизбежен състояние, при което е налице култура, и в същото време - форма на съществуване и развитие на самата култура: "Разделете взаимодействие и иманентно развитие на отделни лица или култури може да бъде само спекулативен. В действителност, това е диалектически свързани и vzaimoperehodyaschie страни на един и същи процес. "

Благодарение на усилията на местни и чуждестранни културни изследвания на XX век са се образували на релефа, многоизмерно разбиране на диалога на културите като съчетание от значения на различни култури. В допълнение, култура е възможността за използване на концепциите за диалог, за да обясни логиката на развитието на световната култура от историческа гледна точка. В този контекст, ние се опише системата вяра на английски историк и култура експертът Арнолд Dzhozefa Toynbi (1889-1973), за да разкрие диалогичен характер на развитието на културата в концепцията си за "повикване и отговор".

Създаване на цялостна концепция на културата, Тойнби като Шпенглер, изхожда от наличието на много различни култури (цивилизации), всяка от които има своя собствена истина. Въпреки това, за разлика от Шпенглер, Тойнби не смята тази или онази култура откъснат и затворен в себе си от тялото. В основата на цивилизацията Тойнби сложи религиозна принадлежност, а не етнически или езикови характеристики. Освен това, той отказа да се обърнем към историята на това как изпълнението на един от определящите фактори. Развитието на цивилизацията се определя от импулси "предизвикателство" и "отговор". Това е отношението на "Предизвикателство - отговор" получи критична в картината си истории.

Тойнби вижда в историята на реализацията на божествения принцип, като се стреми към съвършенство на своите културни и исторически превъплъщения, но сблъсък с външните препятствия, за да издържат на външни необходимост. Въпреки това, те се превърне в пречка за постигане на напредък в състоянието на създателя. Пречката се възприема като начало на творческо предизвикателство, отговорът на която се превръща в нов акт на културно-историческото сграда.

Проверете знанията си
1. обособеност като начин за решаване на проблема с изолацията на културите.
2. универсализъм, като начин за решаване на проблема с връзката на култури.
3. Идеята за диалог в kulturfilosofii.
4. Концептуален реализация на идеята за диалога между културите.

Съвети при подготовката на отговорите:
Анализ на първия въпрос следва да се основава на относителната решение на проблема на културното взаимодействие в културни изследвания. Голяма част в отговор на въпрос за естеството на това взаимодействие зависи от позицията на изследователя, свързани с оценка на плодородие на различни култури. Важно е да се има предвид, че обособеност не отрича факта на контакт между културите, възможността за влюбени един в друг. Много поддръжници на тази посока готови дори да се говори за последиците, въздействия (и двата конструктивни и деструктивни), които имат една култура, един към друг. Посочете и разширяване на определението за сепаратизъм като културологични тенденции в мисъл. Помислете за основните представители на тази тенденция. Мога ли да ги наричаме "чисти particularists"? Разкрийте и оценка на основната концепция партикуларистки в руски и чуждестранни kulturfilosofii XIX-XX век. Какво, според вас, перспективите за развитието на тази тенденция?

Вторият въпрос също предполага по отношение на позицията на представителите на универсализъм в разбирането на проблема на взаимодействие между културите. Какво е "универсализъм" като цяло и универсалистично за културни изследвания, по-специално? Каква е основната разлика от обособеност на универсализма? Опишете приносът на водещите представители на универсализма в руски и чуждестранни kulturfilosofii XIX-XX век. Разширяване на основните културни концепции на базата на идеите на универсализъм. Защо е идеята за универсализъм е толкова вкоренено и популярна в цялата история на човечеството? Възможно ли е да се определят общи черти между универсализъм и сепаратизъм? Има ли възможности за съвместяване на тези две позиции? Възможно ли е да "трети път" в разбирането на проблемите на взаимодействието между културите?