Родителски любов като културно-историческо явление

Влиянието на родителите (предимно майки) върху психическото развитие на детето внимателно проучени, като се започне с 20-те години. XX век. Родителски любов има вродени компоненти, но като цяло родителски връзка с детето е културно-историческо явление, исторически променливо явление, което се влияе от социални норми и ценности.

Ерих Фром посочва, че любовта - не е нещо, а процес, действие, акт. Идиоматичен промени в езика, направете нещо, любов: "Аз имам голяма любов за вас." Такава експресия е безсмислено. [7] Можете да говорите за един любящ човек, човек с любов и ние не можем да говорим за един човек на любовта. "Съществителното" любов "като един вид понятие за означаване на действие" любов ", отделена от лицето, като предмет на действие. Любовта се превръща в богиня, идол, на което човек проекти любовта си; като резултат от този процес на отчуждение той престава да се чувствам любовта, способността му любов се изразява в преклонение "богинята на любовта." Той е престанал да бъде активен, сетивата на човека; вместо това се превърна в отчуждени идолопоклонник "[8].

"Същата функция се изпълнява и някои съществителни: например, любов, гордост, омраза, радост, те дават облика на постоянна, непроменяща се субстанция, но не направи нищо реалност зад тях; те само се предотврати разбере какво си имаме работа с процесите, които протичат в човека "[9] [10].

Ерих Фром сравнява две противоположни форми на любов: любовта е на принципа на съществуване и ползотворно любов и любовта на принципа за притежаване или безплоден любов. Ако първият "предполага изразяване на интерес и загриженост, познание, емоционална реакция, израз на емоции, удоволствие и могат да бъдат насочени към човек, дърво, картина, една идея. Тя вълнува и увеличава чувството за ситост на живот. Този процес на опресняване и забогатяване "[5]. Второто означава загуба на обекта на своята "любов" на свобода и да го държи под контрол. "Този вид любов не дари живот, потиска, разрушава, катар и я убива." [11] Той също така разказва за дълбоката разлика зряла любов на незрели й форми [12] и обстойно изследва темата за любовта. [13]

Заедно с концепцията за родителската любов, терминът "приемането" (A. Ya. Варга, А. И. Захаров, Д. И. Исаев, М. Segelman) определя характеристиките на цвят афективно отношението на родителя към детето и признаването на вътрешно присъщата му стойност. Емоционален интимност (VV Столин) определя знака на емоционални връзки (симпатия, антипатия) и емоционалната дистанция между родител и дете.

Родителски любов е мотивирано по определен начин. Всеки родител стои доминиращ мотив на любов към детето си, което прави неговото значение от решаването на лични проблеми за сметка на детето и компенсира собствените си недостатъци, за да поемат отговорност за детето, за да се продължи в нея и себереализация.

/.Stanovlenie - появата и растежа на родителската любов, на прехода от едно състояние в друго. Това единство вече е внедрена и потенциал. Формиране - регистрация, подобряване на родителската любов. Това е процес на промяна на взаимодействие на родителите с реалността (с дете), появата на

Трансформация - самостоятелно развитие на родителската любов. Трансформация - радикално преодоляване на съществуващия режим на родителската любов в съответствие с йерархията на ценностите и смисъла на да бъдеш родител; акт на творчество и импровизация.

3. Особености на майката и бащинска любов. (Ерих Фром. "Изкуството да обичаш")

Известният философ Ерих Фром. В книгата "Изкуството на любовта" твърди, че способността да обичаш - най-важната характеристика на човешката личност и любовта - автентичността на критерия на човешкото съществуване, отговорът на проблема за човешкото съществуване.

Изглежда Фром от естеството на любовта и нейното значение в живота на човека са основна част да развиват своите "хуманистични етика", което в неговата формулировка, е "приложна наука" Изкуството да живееш ", въз основа на теоретични" науката за човека. "По този начин," изкуство живея "Фром включва" изкуството на любовта. "

"Любовта - не е сантиментално чувство, да преживеят, че може всеки човек, независимо от нивото на зрялост стигна до тях.

В своята работа, Fromm идентифицира пет компонента, присъщи на всеки вид обич [2]. Това е даване, грижа, отговорност. уважение и знания. Способността да се обичаме, за да се получи средства постигане на "високо ниво на продуктивна ориентация", при която човек преодолява нарцистичната желанието да се използват другите и да се натрупват и да придобият увереност в собствената си човешка сила, смелост, за да разчитаме на себе си, за да постигнат целите си. "Колкото повече човек не разполага с тези функции, толкова повече той се страхува да се даде - и, следователно, да се обичат" - казва Фром. Какво означава любов грижовен, най-очевидно в любовта на една майка за детето си. Не сертифициран истинската любов не ни убеди, ако видим нейната липса на грижи за детето, ако тя не обръща внимание хранене, не го къпят без да се опитва всички стоки, но когато я видя грижите за детето, ние напълно вярвам в любовта си. "Любовта - е активен интерес към живота и развитието на това, което обичаме." Друг аспект на любовта - отговорност - е в отговор на нуждите, изразени или не изразяват човешко същество. Да бъдеш "отговорен" означава да бъде в състояние и са готови да "реагира". Да обичаш човек се чувства отговорен за своя ближен, той се чувства отговорен за себе си. Любовта между възрастни проблемите с отговорността предимно умствени нужди на другия човек. Отговорност лесно може да се изроди в желанието на превъзходство и господство, ако не бяха за спазването на любовта. "Уважение - това не е страх и благоговение, е способността да се види човек, тъй като той е, наясно с неговата уникална индивидуалност." По този начин, по отношение предполага отсъствие на експлоатация. Уважавайте човек е невъзможно без да го знаят: грижата и отговорността ще бъде сляп, ако те не са преки познания ". Фром разглежда любовта като начин за познаване на "мистерия човек", както и знания - като един от аспектите на любовта, са инструментите на знанието, което позволява да проникне в същността.

Широкото признаване на гледна точка на Ерих Фром на ролята на майката и бащата в отглеждането на децата, особено на майките и бащинска любов.

Възрастни мъж изгражда образи на родителите в себе си: "Това развитие на родител в центъра на баща ориентиран привързаност и крайната им синтез е в основата на духовно здраве и зрялост"

идеи, изразени А. Фром: родител следва да наблюдава предимно собственото си поведение; да отгледа дете без да се потиска неговата самоличност; се стремим да разберем причината за поведението на детето; предадат убеждение на детето, че ние го обичаме и сме готови да помогнем.

се спазват основните понятия на модела на образованието; близостта с родителите си; прояви на привързаност.

А. Фром подчертава значението на образованието в ранните години от живота, той е убеден, че любовта е от съществено значение не само за детето, но и на други членове на семейството.

Баща му възлага специална роля в образованието - да бъде модел на един човек, за да се образува момчета мъжки отношение към живота, но не и да донесе на прекомерни изисквания.

4. Причини за възникване на емоции. Resp ...

Майка Емоционален отхвърляне на детето може да бъде изразена в различна степен и по различни начини да се покаже. Само една малка част от родителите на децата да се откаже или да даде на образованието на другите. По-голямата част от децата остават в лоното на семейството.

Сред причините за отхвърлянето на децата:

- психологическа незрялост майка нестабилност neurosality и, в някои случаи, психоза. Тези майки не са в състояние да се адаптира към живота не може да бъде прикрепен към детето си, както и в отношенията с другите хора, те са враждебни, неочаквано в своите действия или уплашени. Тяхната неспособност да се изгради междуличностните отношения проявява в неуредени семеен живот, неизпълнение на задължения към обществото и за детето. Някои се опасяват, бременността, не искат да се намесва с детето на личния им живот, а от друга - не са в състояние да изпълнява ролята на майка. Тези жени са при деца са били лишени от родителска любов, някои така в продължение на отделение в дома на родителите си, че не могат да се научат на ролята и отговорността на възрастен човек. Понякога майката поведение копия отношението на родителите си, за да си като дете.

- в някои случаи, детето е отхвърлено поради факта, че той се идентифицира с друго лице (баща, брат, сестра), за които има неприязън или враждебност.

- голям риск да станат-отливки имат деца, родени извън брака, но майката е психологически достатъчно зрял умствена сила, за да се преодолеят предизвикателствата на образование в семейството с един родител, дете от случайно бременност може да изглежда прекалено натоварване на семейството, особено ако баща му в същото време изразява недоволството си. Общи чувствата на детето на съпруга на майката и нейната оценка на брака до голяма степен определят отношението си към детето.

- отхвърляне може да бъде едно дете да се роди майка да повлияе на поведението на съпруга (срещу пиянство, за съживяване на стопанската му дейност, за да генерира интерес към него), всъщност не изпълнява своята роля.

- страх от лошо наследственост,

- принудителен брак,

- майка на разстояние от сферата на труда и социалната дейност.

- отхвърляне на бащата на детето може да бъде да приеме гледна точка на жената, която детето не харесва това се случва, когато съпругът отнема подчинена позиция и поведението си купува място на съпругата си на.

- бъде обида, болка и невротични баща комплекси, се изпитват липса на любов и внимание от страна на жена си. Някои бащи, идентифициране на детето с него, носят го чувство за себе си антипатия. Тяхната враждебност към децата, свързани със страха, че децата повтарят не приемат техния начин на живот.

Емоционален отхвърляне на детето в семейството има следните прояви:

А) Условно приемане. В тази форма на емоционално отхвърляне на детето, в представителството на родителите, трябва задължително да бъде по-добър, по-успешни, "оригинал", другите деца по-умни. От ранно детство, той каза, че той няма право да не отговори на очакванията на родителите. Той наложи интересите, способностите и наклонностите се кредитират, например, на извънредно чувство за хумор, или свръхсила, или ускорено интелектуално развитие. Родителите улавят успех най-малкото детето,

Б) Отказът на детето в simbioticheskoysvyazi с него. В тази форма на отхвърляне на детето е в центъра на вниманието на родителите, особено на майките. Майката се ангажира да го предпази от трудностите; тя има тенденция да се игнорира детето получава по-големи, насърчаване на качеството на неговите деца. Родителите не вярват в успеха на любовта на дете на дете се заменя със жалко,

Б) Отказът на детето с господстващо giperprotektsiya. В тази форма на отхвърляне подценява положителните качества на детето, и преувеличени отрицателен или приписани на него. Предписания тон на комуникация, изискват безпрекословно подчинение, упреци, острота, сплашване, тежестта на санкциите, пренебрегване на успеха.

D) Отхвърлянето на детето в gipoprotektsii. В тази форма на бебето просто не харесвам нито му успех, нито положителни качества не се възприема от родителите, а не оценява. А пренебрегнатото дете. Той е основна пречка в живота, той предотвратява дразнещо, носи само неприятности. Детето се чувства отхвърлен и необичани.

D) Отхвърлянето на малтретиране на деца в него. Пълна отхвърляне на детето е родител на безсилие и гняв, в резултат на обучението си от типа на "Пепеляшка".