Г-н Роман

Огромната силата на скъп нов NG Чернишевски е фактът, че той е убеден в истинността на добро в живота, убеден, че е възможно светло социалистическо бъдеще. Той отговори на най-важния въпрос на възраст: какво правим на хората, които не искат да живеят по стария начин, като се стреми да донесе на красивия, исторически утре тяхната родина и човечеството?

Голяма част от "Какво да се прави?" поразен от неговата непредвидимост. Необичайно е неговата история. Под перото Чернишевски еднообразието, тя ще изглежда, историята на освобождение от дома плен малка дъщеря Петербург бюрократ се превръща в насилие, напрегната история на борбата на руските жени за свобода на личността, за гражданското равенство. Вера не наистина чува и не е виждал преди, като достига финансова независимост. Тя ръководи шивашки цех и тук се произвежда характер активна, целенасочена и активна.

Много важен герой в романа, той е посветен на главата на "специални хора". Той идва от благороден богато семейство, но води строг начин на живот. Чернишевски показва на сцената titaniches-герой, който Rakhmetova, която самият той признава, извънреден и призова специален човек. Rakhmetov в действието на романа не е ангажиран. Хора като него, много малко: те не са доволни нито наука, нито богатството на семейството; те обичам всички хора страдат от някакъв ангажира несправедливост опит в собствената си душа план голяма скръб - един нещастен стагнация на милиони хора и дадени на изцелението на това заболяване с цялата светлина.

Rakhmetov стана роман автентична проба старателно веднъж или усукани мъж е скъсал с класа си и който намери в живота на обикновените хора, в борбата за неговото щастие е идеален му, неговата цел.

Rakhmetov им суровата начин на живот, подадена ИНДИВИДИ-Kuyu издръжливост и духовна издръжливост, необходими за изпитванията-Ing. Доверието в коректността на политическата му идеали риболов, радостта от борбата за щастието на хората засилва духа и силата на боеца. Rakhmetov се разбере, че борбата за един нов свят, не е на живот и смърт, и затова се предварително подготвени за него.

И историята свършва добре криптиран епизод на

24 Кутузов и Napaleon в LN роман "Война и мир" на Толстой

Говорейки за битката на Бородино, не може да се мълчи за две ключови фигури на решаващи събития в историята на ХIХ век: Кутузов и Наполеон.

Толстой сам, не само не мога да намеря нищо привлекателно в лицето на Наполеон, но, напротив, го смята за един човек, който "затъмнена ум и съвест." Всичките му действия Толстой разглеждат като "твърде противно на доброта и истина, е твърде далеч от всички хора." В много сцени на романа френски император не като велик държавник, а като палав и нарцисист pozer.Odnim от най-ярките епизоди, характеризиращи Наполеон от тази страна, той е на мястото на получаване на император българския посланик Балашов. Като Balasheva Наполеон всички изчислява му неустоим впечатление направи. Той искаше да се представи олицетворение на сила, величие и благородство. За тази цел, той назначава прием на "най-печелившата време - сутрин" и облечен в "най-, по негово мнение, величествени ми костюм." Той е предназначен не само време, но и място за срещи и дори поза, че Наполеон е трябвало да предприеме, за да направи впечатление на българския посланик в. Въпреки това, по време на разговор Балашов, "не само намаляване на очите си, не можах да помогне гледане телета треперещи в левия му крак Наполеон е по-силен, толкова повече той повиши глас." Наполеон обаче знаеше, че физическото му увреждане и го видях като "голям знак".

Толстой вижда това като още едно доказателство за невероятния нарцисизъм на френския император. неприязън към Наполеон Толстой идва и в описанието на други подробности, като например начина на "погледнете миналото" sobesednika.Mnimoe величие на Наполеон е особено видно в сцената, където той стои на Poklonnaya хълма и да се полюбувате на панорамата на Москва: "Един от моите думи, едно движение на ръката ми, и умира през тази древна столица. "Но не за дълго Priya го лосове да се насладите на своето величие. Той беше в плачевно: л и смешна позиция, а не в очакване на ключовете към големия град. И скоро жестокия и коварен завоевател претърпя пълно поражение. По този начин, историята на развенчаването на култа към силна личност, култа на "свръхчовека".

Толстой се противопоставя на Наполеон (и като военен лидер и като човек) фелдмаршал Кутузов. За разлика от императора на Франция

Той никога не е присвоил за себе си главната роля в постиженията на руската армия. Толстой многократно заяви, че Кутузов доведе битката сам. За разлика от Наполеон, той не заложи на неговия гений, и силата на армията. Кутузов е убеден, че от решаващо значение по време на войната е "духът на войските".

Най-тежка ситуация за руската армия, той е в състояние да поеме на плещите си цялата отговорност. Не можем да забравим сцената на военния съвет в Фили, когато Кутузов е взел решението да се оттегли. В онези тъмни часа пред него стоеше ужасен въпрос: "Дали това аз направих в Москва от Наполеон и когато аз го направих. Когато е взето решение ужасно нещо? "В този трагичен момент за България, когато е било необходимо да се вземат един от най-важните в историята на решения, Кутузов беше съвсем сам. Той трябваше да направи собствено решение и той го прие. За да направите това, командирът необходимо, за да събира всички своята умствена сила. Той не можеше да се поддаде на отчаянието, за да се запази доверието в победата и внуши тази увереност всичко - от генерали за войници.

От всички исторически фигури, представени на романа, но Кутузов Толстой призовава наистина велик човек. В романа "Война и мир" Кутузов представен като герой на хората, цялата сила на които е "в популярния смисъл на думата, която той притежава в цялата му чистота и сила от него."

Можем да заключим, че основната разлика между тези генерали Толстой видя в анти-национални дейности на Наполеон и национално-рано, в основата на всички действия на Кутузов.