усложнения бъбречна трансплантация

Имуносупресивната терапия на инфекции са заличени. Азатиопрингг е потисничество кръв и циклоспорин - няма; Въпреки това двата препарата повишена чувствителност към инфекции. Последното може да се прояви атипични симптоми и изтрита; характеризира с висока температура в отсъствието на изрична фокус на инфекция. Клиничната картина е типична за гъбична или вирусни инфекции, често се развива само след няколко дни или седмици. Бактериалните инфекции са по-чести в 1-ви месец след операцията. Ако подозирате, че те изискват кръвни култури, за да се изключи сепсис, което в никакъв случай не е необичайно. Въпреки това, най-често инфекциозно усложнение - гнойни операционни рани, често с образуването на пикочния фистула. Пневмонията е особено опасно - това може да доведе до смърт в рамките на 5 дни. Ако открива белия дроб, имуносупресори анулирани, с изключение на поддържащи дози от преднизон. Често диагнозата се прибягва до трансбронхиален или отворена биопсия на белите дробове. Ако причинителят - пневмоцистна. най-доброто използване на триметоприм / сулфаметоксазол; за предотвратяване на тази инфекция е предписано едни и същи лекарства всеки ден или в малки дози. Когато е необходимо гъбична сепсис амфотерицин В. кандидозна стоматит използва нистатин състави за локално приложение, и ако те са неефективни - малки дози на амфотерицин В в продължение на 2 седмици (обща доза 300 мг). Има и други патогени - Aspergillus SPP .. Nocardia SPP. и цитомегаловирус.

Цитомегаловирус инфекция - често и сериозно усложнение на бъбречна трансплантация - като правило, не е по-рано от един месец след операцията. Заболяването може да се развие във връзка с отхвърлянето на присадката или да му напомня. Тежка цитомегаловирусна инфекция е особено често в случаи, когато антитела срещу цитомегаловирус в приемащата там, и те имат донор (15% смъртност). За да се предотврати тежка цитомегаловирусна инфекция се извършва третиране срещу цитомегаловирус имуноглобулин (w / w) или назначава ганцикловир. се изисква Ganciclovir цитомегаловирус инфекция. Много пациенти, които са претърпели преди инфекция цитомегаловирус, след масивна използването на имуносупресивни лекарства (например, муромонаб-SDZ) рецидив, обаче по време на лечението с този медикамент се препоръчва профилактично използване на ганцикловир.

Усложнения на лечение с глюкокортикоиди са добре известни - е стомашно-чревно кървене. Усложнения при зарастване. остеопороза. диабет. катаракта и панкреатична некроза. Жълтеница с неизвестен произход, ако има съмнение за хепатит или хепатотоксичност, азатиоприн и циклоспорин преобръщане. Странно, но в такива случаи, след премахването на тези лекарства реакцията на транспланта е рядкост, а не по-рано от след няколко седмици.

Въпреки че е теоретично за профилактика на хронично отхвърляне на присаден орган следва да бъдат ефективни антиагреганти и антикоагуланти, на практика, тези лекарства са безполезни. При продължително повишаване на серумния креатинин на повече от 220 ммол / л (2.5 мг%) циклоспорин доза намалява, особено при високи серумни концентрации на лекарството. В някои центрове, 6-12 месеца след операцията пациентът се прехвърля от циклоспорин към азатиоприн. но някои пациенти развиват криза на отхвърляне, а някои от тях са отхвърлени трансплантацията. Вместо това, той е по-добре да се намали дозата на циклоспорин и да продължи лечението за цял живот. Рискът от бъбречна токсичност в дългосрочен период е ниска.

Като правило, ако в първите 6 месеца след операцията, има криза на отхвърляне или неговите проявления са минимални, намаляване на дозата на имуносупресивно през следващите месеци и години, не е опасно.

Въпреки потенциалните тератогенни ефекти на имуносупресивни лекарства, както и жените и мъжете, които са имали трансплантация на бъбрек, а след това да имат деца с аномалии при децата се появят не по-често, отколкото в общата популация.

Повреда на гломерулите. Гломерулите са повредени в 10-15% от трансплантации, дори и с незабавна трансплантация собствен случайно изтрити единствен бъбрек. Патогенезата - хронично отхвърляне на присадката. В някои случаи има същата загуба на гломерулите, което е довело до хронична бъбречна недостатъчност. В повечето случаи основната повторната поява на болестта в присадката не увеличава риска от остро отхвърляне, затова гломерулонефрит рядко счита за противопоказание за бъбречна трансплантация.

Други усложнения. Ако бъбречна трансплантация хиперкалцемия продължава. вероятно запазена и вторичен хиперпаратироидизъм. Благодарение на вторичен хиперпаратиреоидизъм. което изостри глюкокортикоиди. възможно асептична некроза на феморалната глава. По-точно коригиране на калций и фосфор в хронична диализа усложнения са значително намалени хиперпаратиреоидизъм.

Причини за възникване на хипертония:

- запазване на собствената бъбреците на пациента;

- стеноза на бъбречната артерия след край анастомоза до края с клон на вътрешния илиачна артерия и

- нефротоксичен ефект на циклоспорин (намалява при по-ниски дози).

Хроничен хепатит. особено вирусен хепатит В може да напредва в около 10 години, доведе до смърт. Според някои изследвания, постоянното присъствие на HBsAg е големият рисков фактор за хепатит, но също толкова опасни носители на вируса на хепатит С особено на имуносупресивна терапия.

Пациентите на хронична диализа и тези, които са имали бъбречна трансплантация, е по-вероятно да умрат от инфаркт и инсулт. и диабет също повишава риска от тези заболявания. Предразполагащи фактори - хипертония и хипертриглицеридемия. Бъбречна трансплантация може да изостри повишените нива на LDL холестерол и намаляване на нивата на HDL холестерола. което изисква специална обработка.