Удмуртская Правда "час на писане" не наричат ​​"деца на войната"

Бях на 78-ма година. Много добре си спомням как хората са живели по време на войната. Къщата е малка, три snoshenitsy, всяка с пет деца. Ядох киноа, коприва. Към каша изсушени листа вар.

Имахме една крава. Някой мляко падна, докато други са гледали. Ние, малките деца, не са поискали, ако искаме да ядем. Предаден на месо, яйца, вълна. Те казаха, че всичко отива в държавата.

Спяхме на пода от стена до стена. Хвърли на пода там. Около сложи коприва. това загасен с вода. Това е да се гарантира, че бъговете не хапят. Samotkanye носеше ризи и панталони, както и техните въшки, нита. Пържени неща в банята. Препарат дори не беше сапун. Ваната напоена пепел: вода се установява, тук в тази вода, и се промива и се промива.

Училищни седем километра, отидоха там пеша. През лятото работи във фермата, събрани в ушите за коша, плевене. Дружа помогна на майка ми с детето. Когато бебето заспива на ракита от бреза (харесва раница) бе натиснете или дръпнете лен.

Спокоен живот, също не е било лесно. Съпругът й сервира в Унгария, се върна на ранените, раната не се лекува. И тя кърмила болния си свекърва - вдовицата на ветеран от Втората световна война.

Ползите са предоставени само на едно основание, а самият човек може да го изберете. Ако човек е ветеран на труда, на инвалиди или лицата, получаващи обезщетения, а именно, получава месечно парично обезщетение за жилища и комуналните услуги, толкова повече ползи не го прави.

писма часа

Любов Ionova, Борис Решетников, Анна Кузнецова, Любов Repina, Вероника Санников, Мария Shelemova, поз. Kizner