Прочетете книгата Dobrynya Никитич

- Как тогава отивам да спя! - изръмжа Ratslav, което прави едно кимване по посока на завесите, зад които Владимир извикаха с пресипнал глас.

- Не се притеснявай, нека вика ни принц, ще бъде по-трудно да спят, - отбеляза той Dobrynia и загаси лампата.

На следващия ден бурята утихна на брега на езерото, дъждът спря, синьото небе изчистени със завеса от облаци.

- Е, на боговете и без никакви лоши метеорологични жертви се справиха - каза Dobrynia помага на хората си, за да плъзнете походни съдове от брега до лодка. - Побързай, приятел. Ние трябва да се бърза да се движат на разстояние, както и че в действителност на милостта на непостоянни богове.

- Не го предизвика, Dobrynya, - отбеляза Харалд. - Ние трябва да благодарим на боговете, макар че всяка жертва, това отнема малко време.

Раздразнение се обърна към Харалд, Dobrynia посочи, където се издигаше в мъгливо мъглата на търговски кораби с гордо извити носове.

- Виж, те се изсипват от щедростта на боговете си, в полза на тези търгаши са почти там - той е спаднал. - И нашия начин tokmo започва, може боговете ни държат по този начин, а след това те ще получат награда от нас. Не съм свикнал да плаща за несвършена работа.

След двудневно начин на река Нева, банките, от които са били погребани в гъстата гора, топа Dobryni достигна варяжкият море. имаше няколко души сред саморазправа Dobrynya, които в миналото са имали възможност да посетят търговските кораби на остров Готланд и крайбрежието Svealenda, те който посочи начина, по целия флот. Топ премества на запад, не се отдалечават от гористата брега, който винаги се издигаше от лявата страна. През нощта, кораби досаждат земя. Беше доста див район, заобиколен от гори и блата. Chud живели тук, малък горски хора, преследвани от лов и риболов. Селата им Chud скрили в горските трактове от плажа поради страх от хора, плаващи на големите кораби. Грабеж викингите и търговци от различни земи често атакувани Chud, изземването на хората от племето за продажба в робство.

Пет дни по-късно, зелената крайбрежна ръба избледнели движение на заден ход. Допълнителна начин пет топа Добринин изтича през бурната повърхност на безгранична морето. Водещите ролки пяна блъскат лодка с платна, като подпалка. Пилотите, предлагани Dobrinja вози на бурята на остров Хиюмаа, но той не ги послуша. Dobrinja нямаше търпение да стигнем до Vestergotlanda. "Ние трябва да побързам, приятелите ми, - каза той - толкова дълго, колкото съседните графовете не ограбен наследство Skeglara Тости на парче".

Young Владимир никога през живота си виждал толкова много вода, че изрева и се разпенва под натиска на вятъра, от който са произлезли много специален солена миризма. Добър ден, вечер и призори очите на Владимир не се прави разлика вървят около по залез лодка нищо друго, освен на морската повърхност. Бледо тюркоазено море се сливат с хоризонта в далечината, която от двете страни на света, или да плащат Владимир очите ви. Струваше му се, че морето не е краят, е вероятно пилотите са заблудиха.

Когато слънцето отново падна в дълбините на морето, оцветяване на небето в западната част на оранжево-червено сияние, Владимир Dobrynya хвана за ръката и го помоли да се върне до устието на река Нева.

- Чичо, аз бях много зле, - Владимир изстена. - Не мога да спя или ядете храна. Всичко, което се яде излиза от мен, заедно с повръщане. Аз може би отровен. О, колко ми лошо! Умирам.

- Това заболяване често се случва при хора, които за пръв път в морето, - успокои племенник Dobrynia. - Никой не е трева, приятелю. Ядох същото като вас, и на добро здраве. Легни под палубата, легнете.

- Аз не искам да седя на дъното, това е тъмно и страшно - Владимир капризна. - Всеки път, когато отида, тъй като имам започва световъртеж. Ходя като пиян чичо. Но аз не пия бира или медовина.

- Бъдете търпеливи, племенник, не остава много време. - Dobrynya Владимир разтърси рамене. - скоро ще се появи на остров Готланд.

Тъмни облаци се промъкнали от североизток, изготвен жилави поривите на студения вятър. повърхност море избеляла, бяха изпълнени с тъмни цветове. Скоро след залез избледня и нощния мрак обгърна люлеещ се по вълните на дългата лодка, която запали факли, че пилотите не губят помежду си в усойни тъмнината.

Gridnev поберат да спи на палубата, опаковане в пелерини и овча кожа. Оръжия се държат под ръка. В тези води се чести случаи на нападения пирати.

Dobrynia заселили за през нощта в палатка, да го настроите да му върху кърмата на кораба. Тук ние си легнах и Владимир, изтощен от това дълго пътуване.

Helmsman и неговият помощник, спяха на свой ред, тъй като те трябваше да издържат на стабилен курс, който е в близост до волан греблото на. Ние не спи и тези на Gridnev който падна да бъде нащрек онази нощ. Да бъдеш на носа на кораба, те са внимателно гледаме напред се забелязват рок стърчат от дълбините на морето, на остров или светлините на приближаващ кораб.

Dobrinja успя да спи само на пресекулки, тъй като Владимир и след това да го събуди с пъшкания и oohs. Нощувка принц изглеждаше прекалено стегнат, той постоянно се възбуди и го хвърли в тръпки, тогава треска.

Изслушване в дъха на някого Dobrynia започна и отвори очи. Между краищата на входа на завесите палатковите филтрират бледа светлина на ранното утро. Дойде звука на вълните, разчленени носната shtevnem лодката, леко скърцане дървен материал и интериорни прегради. Dobrynia наведе пилотния Светозар в дълга ленена риза и кожено палто, му брада, набръчкана лице изглеждаше уморен, косата му разрошена от вятъра.

Хвърляне обратно одеялото от катерица кожи, Dobrynia набързо сложиха ботуши, облякъл шарени колан с кинжал и се измъкна от палатката близо до палубата.

Пазачите вече са били на краката си. Всеки един от тях е бил окупиран от някаква дейност. Някой заточване меч, някой ремонтира бойна брадва дръжка, някой закърпени скъсани дрехи ... Няколко Gridnev с въжета преместен тежък двор с платното й, улавяне сутрешния бриз. Светозар темпо на палубата, гледа към небето и тихо дава заповеди.

Dobrynia първото нещо, погледна дали всичко от четирите враните да последват примера му кораб. За щастие, никой нощ не е отклонил от курса и не след себе си. Всички пет кораба са на спокойно море последователно един след друг. След като става на носа лодка Dobrynia се загледа в далечината.

Над линията на хоризонта, което се проведе на кораба му може да се види ясно планински хребет с няколко остри черни върхове, които са натрупани в продължение на белите облаци. Слънцето изгрява на изток дадоха на повърхността на морето стоманената сянка, далеч от морето, блестеше като сребро. На този фон, сребрист блясък тъмни скали на острова изглеждаха някак зловещо визия.

Дистанционно остров, постепенно расте в очите й, протегна навън черен неравен ивица, върху който царуваше било.

- Тук и Готланд, губернатора - прозяване, промълви тя щастливо Ratslav. - И накрая, ние стигнем до там!

"Мрачен място!" - мина през главата ми Dobrynya. Той се намръщи на усмихнати Ratslava и през зъби: - Какво си ти, глупак, се радват? Никой не знае как да се срещне с нас тук. Ние го посетите някои неканен.

Аз бях в състава на Dobryni Griden-Sway родом от Готланд име Sigvald. Преди няколко години Sigvalda като най-малкият син в семейството, баща и по-възрастни братя се отърва в чужди земи. На викингите стана обичай в която синове са лишени от наследството си отиде в чужда страна, за да успее в живота, разчитайки единствено на силите си. Много наети войници викингите са имали в дялове на датските крале и сред бодигардовете Basileus на римляните, както и много викингите се заселили в Русия в отряди на местните принцове. Sigvald Dobrinja хареса статията си и военното умение, така че не само го закара до неговото отбора, но се е заобиколен от вземане на стотник.

Всички права защитени booksonline.com.ua