Принципът на равенство и универсалност на данъчно облагане - Данък Закона

Принципът на равенство и универсалност не е по-малко важно за принципа на данъчното законодателство от принципа на закон, регулиращ данъчните отношения. Стойността на този принцип е толкова голям, че позволява влизане да се уточни този принцип директно при определянето на данъчната концепция [1]. Значително нарушение на принципа на равенство и универсалност при установяването на специфичен данък води до факта, че съответното плащане не придобива свойствата на данъците си, и може да се квалифицира като незаконен фискалната таксата - незаконно, неоснователно бреме или дори конфискация мярката.

Принципът на равното данъчна тежест, произтичаща от ч. 2 супени лъжици. 8 часа. 1 супена лъжица. 19 и чл. 57 от Конституцията, в сферата на данъчните отношения означава по-специално, че в Народното събрание да бъде разрешено да се установи дискриминационни данъчни правила, включително, в зависимост от правната форма и естеството на (съдържанието) на бизнес данъкоплатците. [2]

Въпреки това, на практика, на Конституционния съд на България подчерта, че равенството в областта на данъците, не означава пълна идентичност на правен статут.

Друго проявление на принципа на равенство е универсална, всеобхватна характер на данъка. Принципът на универсалност на данъчното облагане (като специално проявление на принципа на равенство) по същество означава, че изискването за равенство пред данък се прилага не само по отношение на лица, които са признати от закона от данъкоплатците, но тя може да бъде основание за проверка и отхвърляне на конституционния валидността на определени лица данъкоплатци по специфичен данък ". Данък, освен ако не са налице силни икономически причини за отклонение от общия принцип трябва да се прилага за всички лица, които могат да получат съответния обект на данъчно облагане.

Ако сте открили грешка в текста, маркирайте думата и натиснете Shift + Enter